Белова - Страница 26

— Това е като първите следреволюционни години в Русия, когато се е позволявало твърде много свободомислие — вметна Котя.

— Ако не се посяга на основните постулати на болшевиките, човек е можел да се придържа към всякакви философски течения, да измисля напълно безумни социални идеи. Не признак на слабост, а признак на сила…

— Най-странното от наша гледна точка е, че те изобщо не развиват техниката — каза Илан.

— Както разбирам, това е било наложено чрез експеримент на арканците, но този път са се увлекли — управниците на Твърд са научили за тях, възприели са всичко направено до момента, но пък са започнали лов на чужденците. И са се справили успешно. Вместо техника имат животни… много странни от наша гледна точка…

— Накратко, имат си кучета, които усещат чужденците — каза Котя.

— Всеки пришълец от друг свят мирише малко по-различно — и те незабавно го хващат.

— И го изгарят?

— Да. — Благодаря, приятели!

— Почакай! — плесна с ръце Котя.

— Всичко сме измислили!

— Нима си мислиш, че ще те изпратим на сигурна смърт? — попита Илан. — Измислихме как да стане безопасно!

— Във Вероз има един митничар — Андрюша — каза Котя.

— Той ще уреди всичко. — Андрюша? — Е, Вероз не е само Кимгим. Там е и Оризалтан, например.

— Орисултан — поправи го Илан.

— Не, произнасяш го неправилно! Спориха около минута, но така и не стигнаха до съгласие.

— Както и да е, езикът там е почти руски, ще го разбереш — предаде се пръв Котя и отново се обърна към мен.

— Та Андрюша осъществява контакт между световете на функционалите и властите на Твърд.

— Какви контакти, ако те ни горят на клади…

— Е, и какво? Да не мислиш, че между СССР и Германия през Втората Световна война не е имало тайни контакти и посредници? Войната си е война, но властите винаги са комуникирали.

— Добре. И какво за този… Андрюша?

— Той ще уреди твоите преговори с властите на Твърд. По моя молба — нали все пак съм куратор. Макар и на друг свят. Той ме познава, това е дребна услуга. А за какво ще преговаряш изобщо не е негова работа. Ще се възползваме от изпитаните канали на врага!

— Врага? — не издържах аз.

— Котя, само не ме баламосвай. Какво искаш? Толкова е започнала да те гризе съвестта, че си тръгнал против бившите си господари? Да бе! Ти, разбира се, си добър човек. Душеше ме с изражение на искрена тъга… Но ти не може сериозно да разчиташ на победа! Ти си куратор с орязани пълномощия. Аз съм неясно кой и с неясно какви умения. Против нас е целият свят — и още триста хиляди функционали на нашата Земя! Може би се надяваш, че ще загина при онези попове и ти изобщо няма да си изцапаш ръцете?

— Кириле! — Илан скочи и застана между нас, сякаш се опасяваше, че ще се вкопчим в схватка.

— Изслушай ни! Имаме добър план! — Властите на Твърд мечтаят да откъснат подчинените светове от Аркан — каза Котя.

— Засега не им се удава. За да постигнат успех, им е нужен свой човек в чужд свят. В идеалния случай куратор. И ако се съглася да вляза в съюз с тях, моите възможности и техните биотехнологии ще са решаващи! Земята ще излезе извън контрола на Аркан! Ние ще започнем да я управляваме сами. — Ние? Хората? Котя се усмихна.

— Ами да. Нима ние с теб не сме хора?

— А после, след като подчиним ресурсите на Земята, вероятно в съюз с Твърд, ще измъкнем от Аркан и моя свят — каза Илан.

— Най-важното е Твърд да се държат на разстояние, да не им се позволява да заемат мястото на Аркан… — Значи не възнамеряваш… — запънах се в опит да формулирам всичко по-ясно — да разрушиш всичко? Да превърнеш функционалите в обикновени хора например? Или всички хора във функционали? Или… е, да разрушиш всичко?

— Защо? — възкликнаха в хора Котя и Илан. Спогледаха се. Котя продължи:

— Ти май си прекалил със стари филми. Революционни. Защо трябва да се разрушава добре работеща система?

— За да се спасят функционалите… от робство. Погледнах към Илан. Тя сви рамене.

— Робството се състои в това, че ни командват от Аркан. В системата на „синджирите“, които ни привързват към нашата функция. А иначе… това е прекрасно. Нима не ти харесваше да си функционал? Харесваше ли ми? Спомних си как кулата ми лека-полека ставаше все по-уютна. Крепостта на митничаря. Как се отваряха вратите към другите светове. Патриархалният, викториански и Коледен Кимгим… А нали във Вероз, света на независимите градове държави, има още хиляди интересни места. Как тайнствената Бяла роза се превърна в хотел, хотелът — в сражение… Такова ярко, като на кино, където се проявих непобедимо и красиво, като Джеймс Бонд. Как на брега изпълзя гигантски калмар, как срещу него се носеше бронираната кола на спиртна тяга… Колко шумно, весело и вкусно беше в ресторанта на Феликс… А това е само един от многото светове! Резерватът — с топлото му море и безкрайните гори, чистия въздух и сияещите в нощта звезди… Антик — оживялата Утопия… Светове, светове, светове… Верига от светове, ширнала се пред мен.

— Разбира се, харесваше ми — казах аз. — Само… само да не бяха убили Настя…

— Подцених Иванова — рече Котя с горчивина.

— Аз съм виновен. Разбира се, вие също успяхте да разгневите всички, но… — Той тръсна глава. — Но да не говорим сега за това, Кириле. Не можем да възкресим девойката. Нека по-добре им разкажем играта! Погледнах го в очите, той не отклони поглед.

— Добре — съгласих се аз.

— Нека направим този свят по-добър. Поне този… ако не се получи веднага с всичките.

Белова - Страница 26

8